Иван Вазов е пръв класик на българската литература. Той наследява всички достижения на възрожденската литература и ги обогатява. За неговите творби е характерно патриотичното чувство и точното назоваване на времето и мястото на събитията...

Творбата “Пространно житие на Кирил” е важна част от историята на българската литература. тя представя в най-изчистен вид средновековните представи за святост, духовност, съвършенство и богоозареност.

Разказът “Една българка” е художествено произведение, чийто достойнства му отреждат трайно място в българоруската литература.

В националната българска литература творчеството на Иван Вазов е емблема на ярка отговорнот към историческата памет на народа, в която с гордост и преклонение писателят вгражда събития и образи.

Йордан Йовков е един от най-големите майстори на разказа в българската литература. В неговото творчество няма да срещнем острите социални конфликти, характерни за писатели ..

Времето на Алеко Константинов претендира най-силно, че му е съдено да бъде етап в развитието на новата българска литература. Представител на първото поколение следосвобожденски интелигенти, в които отеква сблъсъкът между прогреса на Запада и ситуацията...

Неслучайно Иван Вазов е наречен патриарх на българската литература. Неговото творчество обхваща всички литературни жанрове.

Единно и монолитно творчеството на Христо Ботев представя поета като един от малцината творци в българската литература, в чиито произведения е налице пълно сливане и припокриване на духовните светове на поета и неговия лирически герой...

Христо Смирненски е необикновено явление в българската литература. Той създава поезия, в която болката на хуманиста се съчетава с романтичните пориви на идеалиста-мечтател...

Един от най- известните и винаги актуални в българската литература образи е образът на Бай Ганьо. Алеко Константинов определя героя си като "съвременен българин"...