Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои.

Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер.

Вазовата поезия е първата ,която ни кара да видим истинската красота на България. Съдбовна е силата на вазовите стихове. В тях се долавя гордия глас на поета:"Син съм на земя прекрасна"...

Съчинение-разсъждение върху "Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов.

Одата "Опълченците на Шипка" е силно художествено творение, в което авторът прославя храбростта, смелостта и изключителното жертвено родолюбие на опълченците...

Езикът е огромна ценност, защото е част от българщината, защото препредава националната памет през вековете и защото е гаранция за бъдещото духовно развитие.

Като свидетел на няколко войни, като патриот и гражданин, с прозата си за войната Вазов заявява и личната си позиция по този въпрос. Типичен пример е разказа "Иде ли?", разказ, роден от срещата на човека с жестоката война.

Това е коментар на даден откъс от творбата на Иван Вазов "Чичовци". Коментираният откъс е "Епилог – от Чорбаджи Николаки възхваляваше турската сила до края".

Съчинение-разсъждение върху "Немили-недраги" от Иван Вазов.

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.