Заветът на лирическият герой към братята си и към сънародниците си и по какъв начин заветът е отправен към тях.

Оразът на града, темата за съпричастието към онеправданите и отхвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски.

Още със заглавието на повестта " Маминото детенце " Любен Каравелов насочва вниманието на читателя към отрицателно обществено явление- формирането на безполезен човек в семейството поради неправилно възпитание.

Средновековнияt поет доказвва светостта на азбуката с магията на словото и пътя му към сърцатa на хората посредством свещените ритуали и познанието на Бога. Молитвата свързва в едно вярата и словото.

В разказа "Една българка" Иван Вазов пресъздава времето на човечност и вярност към българското през 1876г. след разгрома на ботевата чета. В творбата е разкрит един свят, изтъкан от контрасти...

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Омировият човек се направлява само от морални норми – уважение към по-слабия, към беззащитния, по-възрастния, към госта. Той живее истински в своето настояще, движи се от чувството за собствено достойнство...

Страстен поклонник на природата, Алеко Константинов не само описва възторжено нейните красоти, но разкрива своето отношение към нея - тя въздейства пречистващо, възвисяващо, обновяващо върху човешката психика....

Мястото и важността на този образ в Ботевата поезия едва ли се нуждаят от специално доказване.Към майката се обръща героят в минути на раздвоение и душевна тревога, нейното съпричастие осветява радостта и скръбта.Безспорно е, че присъствието й в стихове..

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата лю¬бов към родината. За поета това е жертвеният път на сърцето, път - към смъртта. Всеки, който тръгва към майчината прегръдка на родината, поема пътя на жертвената смърт...