Лирическата поема "Песен за човека" е едно от най-известните произведения на Никола Вапцаров. Проблемът, който тя поставя за това какъв е съвременният човек, продължава да ни вълнува, а това прави творбата актуална и днес.

“Изворът на белоногата” е може би най-обичаната творба на П.Р.Славейков. Написана в труден и тежък за българския народ период - османското владичество. Поемата е близка до духа на народната песен и същевременно изразява най-пълно настроенията на автора...

Минорните настроения в поезията на Димчо Дебелянов са характерна особеност на лиричните послания. Те носят усещане за акварелна пречистеност на постоянно изливаща се, сякаш от самата душа на поета, невидимо струяща тъга. Носталгията по нещо непостигнато..

За древния човек гневът е представлявал проявление на смелост,отстояване на лично мнение,проява на мъжество и власт.Той е ключов за цялата поема,започвайки още от първа песен.Ахиловият "гибелен гняв" е предизвикан от наранената гордост на "

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема "Човекът във новото време". Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство...

Човек, живот, избор, убийство, песен, просветление - това са ключовите думи в творбата. Какъв е смисълът на човешкия живот, как песента като проява на духовното е ключът към осъзнаването на човека като личност, по какъв начин се ражда просветлението...

Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Всяка епоха открива нови страни в смисъла на класическата литературна творба, всяка епоха прави свой прочит на "Илиада". За днешният човек, читател на творбата, Омировият епос е обаятелен и с проблемите на човека изобщо...

Стихотворението "Песен за човека" се е превърнало в емблема на Вапцаровото творчество, защото тъкмо тук изпъква новото схващане за човека.....

И Дебелянов, като повечето творци от първото десетилетие на ХХ век, се насочва към разкриването на своя вътрешен свят в поетична форма.