Алеко Константинов, известен под прозвището Щастливецът, нарочван с определението "съвестта на нацията", е един от най-видните творци от следвъзрожденската литература. Творчеството му, актулано и в наши дни, ни обогатява в много аспекти... .

“Изворът на белоногата” е може би най-обичаната творба на П.Р.Славейков. Написана в труден и тежък за българския народ период - османското владичество. Поемата е близка до духа на народната песен и същевременно изразява най-пълно настроенията на автора...

Съвременникът на гръко – персийските войни Есхил е роден през 525г. пр. Хр. От неговите 70 трагедии до нас са достигнали само 7. Най – известна от които е Прикования Прометей! Той е...

Омир е най-ранният старогръцки поет.8-ми в. пр. хр.-епохата, в коятое живял, се спори много.Легендата го представя като син на нимфа и речно божество. А неговата слепота е по-скоро типична черта на образа на певец и мъдрец, отколкото...

Творчеството на Димчо Дебелянов не е голямо по обем, но безспорно то е едно от най-богатите по дълбочина и многообразие на душевните изживявания. Не случайно го наричат най-чувствителния и задушевен лирик в българската поезия...

Ахил и Хектор са два от основните персонажи,две от най-емблематечните лица във войната между ахейци и троянци.Тези два образа са колкото еднакви,толкова и различни по отношение на характер и човешки ценности...

Народните приказки са творени години, дори и векове. Те са минали през много хора, затова не са останали с първия си вид. Те са едни от най-богатите на мъдрост приказки, защото са минали през хилади хора и всеки ги е обогатявал с неговата мъдрост...

С отказа си от материалното и с нравствения си героизъм Серафим надмогва преходното и достига до пълната свобода на духа, която е висше блаженство и най-висока награда за осмислен човешки живот...

Йордан Йовков е един от най-големите майстори на разказа в българската литература. В неговото творчество няма да срещнем острите социални конфликти, характерни за писатели ..

"Дон Кихот" е най-хубавият хумористичен роман, написан с цел да осмее безсмислените рицарски романи. Писателят-реалист Сервантес подлага на присмех илюзията, че рицарството може да бъде обществена сила и още повече идентифицирането на рицарската