Оразът на града, темата за съпричастието към онеправданите и отхвърлените, както и социалните контрасти в обществото, са основните акценти в творчеството на Христо Смирненски.

Съчинение- разсъждение върху I и II глава на повестта "Немили-недраги".

Още със заглавието на повестта " Маминото детенце " Любен Каравелов насочва вниманието на читателя към отрицателно обществено явление- формирането на безполезен човек в семейството поради неправилно възпитание.

Средновековнияt поет доказвва светостта на азбуката с магията на словото и пътя му към сърцатa на хората посредством свещените ритуали и познанието на Бога. Молитвата свързва в едно вярата и словото.

В разказа "Една българка" Иван Вазов пресъздава времето на човечност и вярност към българското през 1876г. след разгрома на ботевата чета. В творбата е разкрит един свят, изтъкан от контрасти...

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и подтиква към размисъл по една от най-многопосочно тълкуваните теми в човешките взаимоотношения - любовта...

Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личността, която с.е стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът

Страстен поклонник на природата, Алеко Константинов не само описва възторжено нейните красоти, но разкрива своето отношение към нея - тя въздейства пречистващо, възвисяващо, обновяващо върху човешката психика....

Мястото и важността на този образ в Ботевата поезия едва ли се нуждаят от специално доказване.Към майката се обръща героят в минути на раздвоение и душевна тревога, нейното съпричастие осветява радостта и скръбта.Безспорно е, че присъствието й в стихове..