Вечерта на представлението е. Залата, или по-точно големият коридор е вече осветен. На вратата висят книжни фенри, служещи за осветление на касата за билети, където стои Странджата....

Най-сетне ловецът идва на себе си. Изглежда сякаш си е глътнал езика – издава някакви неясни звуци, клати глава и пухти с издадени напред устни. Ловците на шхуната го наобиколяват и с нетърпение чакат обясненията му.... .

Над селото и навред по околията се застоява страшна суша.Онемяват навред водениците.Дивота и мълчание зацаруват и изпълват с нерадостни мисли сърцето на всякога веселия Лазар Дъбака.....

Казах , че цветята ми съвсем увехнаха. Допълних, че снощи бяха тъй хубави, а пък сега главичките им са клюмнали. Попитах студента, който стоеше на канапето защо става тъй. Аз много обичах този студент ....

преразказан е в сег.историческо време, подходящ за подготовка за класна работа на ученици от Vкл.