Две недели минават. Македонски е изчезнал нанякаде, без да се обади. Бръчков, който съществува чрез странното милосърдие на Македонски, остава без средства и изложен на тая най-първа и най-жестока нужда -глада...
Един човек отишъл към Енювото кафене, а Еню седял сам пред кафенето си и го гледал. Не можал да го познае кой е от първия път. Човекът тръгнал, прави две-три крачки и се спрял.....
Един ден през лятото към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи...
Най-сетне ловецът идва на себе си. Изглежда сякаш си е глътнал езика – издава някакви неясни звуци, клати глава и пухти с издадени напред устни. Ловците на шхуната го наобиколяват и с нетърпение чакат обясненията му....