Един ден през лятото към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи...
Най-сетне ловецът идва на себе си. Изглежда сякаш си е глътнал езика – издава някакви неясни звуци, клати глава и пухти с издадени напред устни. Ловците на шхуната го наобиколяват и с нетърпение чакат обясненията му....