Индже предвожда многобройна дружина от кърджалии. Стигат пред голямото и хубаво село Урум – Еникьой. За голяма изненада на всички не дава знак за нападение , а заповед, че ще нощуват тук.
Нощта е влажна и мрачна и браилските улици пустеят. Студена декемврийска мъгла се е напластила в една от главните улици и задушава с отровния си дъх последните минувачи, които бързат да се приберат....
Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.”Ботев падна”,беше казал някой и всички се изпокриха из домовете си.Но жените,нехаейки или незнаейки бяха тръгна към нивите.