Аз, Антони Паганини, и синът ми Никола, който свири на цигулка, отидохме в Генуа. Отседнахме в странноприемницата "При тримата гърбави", защото исках да заведа сина да научи нови неща при маестро Рола...
Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.”Ботев падна”,беше казал някой и всички се изпокриха из домовете си.Но жените,нехаейки или незнаейки бяха тръгна към нивите.