Беше 20 февруари.Студените зимни ветрове духаха безжалостно. Дебел пласт лед покриваше величествения Дунав. Вместо параходите и лодките, които кръстосваха по реката,сега пътници безстрашливо преминаваха през вкаменените и и безчувствени гърди....
Падна чудна лятна,свежа и прохладна нощ. Тракийското поле потъна в мрак. Мир и ведрина повя от звездното небе, а Марица тихо плискаше водите си в тъмните и обрасли с върби брегове...
Казвам се Бръчков. Млад съм. Причината да дойда в Браила е, че избягах от магазина на баща си, защото ми бе омръзнало тихото, сигурното и егоистичното съществуване...
Аз нямам име и ме наричаха овчарче или ратайче. Нямам нито майка,нито баща - кръгло сираче, но това не ми пречи душата ми да е чувствителна на мечтател...