Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига чудноват човек, облечен
с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на
краката...
В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули.
Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от него.
Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не
обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше
наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха
насваляни, тъй си стояха разхвърляни.
Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха
насваляни, тъй си стояха разхвърляни...