Държавата представлява вид субект на правото, на който правният ред признава универсална и комплексна правосубектност, реализирана чрез система от държавни органи и правото да упражнява правна власт и принуда.

Правосубектността обхваща качествата правоспособност, дееспособност и способност за носене на отговорност.

Правото на собственост е сложно субективно право и според утвърденото в теорията становище неговите три правомощия са владение, ползване и разпореждане.

1) Действията, които се извършват в наказателния процес са правни действия, защото са предвидени в НПК

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ- характеризират се с относителна устойчивост, създават вътрешно единство и обособеност на правната уредба, служат за развитието на отрасъла, ориентират при правоприлагането и тълкуването, служат при доразвитието на пр. уредба.

В наказателното право наказателна отговорност за извършено престъпление може да носи само физическо лице.Всякакви други живи или мъртви същества не могат да бъдат субект на престъпление.Също така не се признава колективната наказателна отговорност.

Понятието субект на престъплението следва да се различава от понятието наказателноотговорно лице. Субект на престъплението включва принципната възможност на едно лице да извърши дадено престъпление и да понесе наказателната отговорност.

Възможно е приемането да се извърши и чрез конклудентни действия - в случая е налице т.нар. авансово (предварително изпълнение). Това изпълнение е направено преди сключването на договора.

Кръгът ОО, които урежда П отрасъл. ТрП урежда трудовите отношения. КТ чл. 1 (1) и (2) и ЗУКТС чл. 1

всички лекции по търговско параво