На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Стихотворението “Елегия” и цялата поезия на Христо Ботев полагат огромни усилия, за да разкрият същината на ситуацията, в която е изпаднал българският човек, да разхлабят примките стягащи неговата душа...

Христо Ботев вплита посланиие в самото заглавие на елегията "Към брата си", което звучи като обръщение към ближния. Обръзът му се възприема, не само като носител на кръвната връзка и част от сакралното пространство на дома, но също и на човек, с