Племенна и борческа натура, Христо Ботев извайва в своята поезия обаятелния образ на бореца за народна свобода, разкрива сложната му и богата душевност, неговите помисли, чувства, вълнения, идеали.

В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда, герой...

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

Лирическия герой, за който са характерни душевния подем, борбен дух и устрем, е разтърсен от вътрешни кризи, силни разочарования и отчаяние, ородено от изострената съвест и чуството за отговорност...

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер...

Христо Ботев уточнява, че първо в Калофер се е научил да обича и да мрази. Там се е родила "страстната любов"...

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

В човешки план злото произлиза от несъвършената природа на индивида. Доброто и злото съществуват заедно като вечни начала, намиращи се в постоянна борба помежду си. Надмощие придобива ту едното, ту другото...

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Стихотворението "Борба" на Христо Ботев, публикувано за първи път през 1871, е бунтът на поета срещу робството,лъжите, манипулацията.