България и до днес избива комплекси за това, че е била под робство, че е била твърде дълго под робство. И не се опитва да забрави това, а тъкмо напротив.....

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Чорбаджи Марко Иванов е заможен, с положение и авторитет в Бяла черква. В първата глава "Гост" действието се развива по време на вечеря в дома му. Челядта е многобройна, чорбаджията е в добро разположение на духа...

Всяка Национална литературна история неминуемо се структурира около определен брой текстове, осъдени да бъдат конкретизация на класичното или важните текстове за една нация винаги са поставени в комуникативна ситуация, силно неприличаща на тази, в която..

За всеки, който схваща творбата като уравновесена, хармонична и вътрешно обусловена цялост, този обширен повествователен отрязък изглежа като неуместно и неприлично "чуждо тяло", разсичащо със своите литературни излишества прекрасната органика н

В четвърта глава ("Пак у Маркови") домът е разгледан като лично пространство. Той е свят на конкретните личности, сакрален свят. Домът е мястото, което българинът пази от посегателство. Това е интимният свят, в който постепенно нахлува новото.

Както и други национални шедьоври, влезли в съкровищницата на световната литература — както "Пан Тадеуш" на Мицкевич, както "Клетниците" на Юго — най-хубавият роман за България е писан в изгнание.

Главен герой в първа глава на романа "Под игото" е чорбаджи Марко. Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез неговите постъпки, реч и действия.

1. Първа публикация – в Стенен календар за 1876 г. под портрета на Апостола. 2. Редакции на стихотворението – първа редакция със заглавие "Дякон Васил Левски" във в. "Нова България", бр. 22 от 12 август 1876 г.; този вариант по всяка в

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...