На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

"Опълченците на шипка" е особено значима творба за идентификацията на българската нация.тя е последната ода в поетичния цикъл "Епопея на забравените"от Иван Вазов.

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

Анализът е печелил награда в литературен конкурс, проведен в град Петрич.

Стихотворенията на Христо Ботев най-често са изповед-обръщение към близък човек за споделяне на най-интимни мисли и чувства. В "На прощаване" тази форма въздейства силно върху читателя, защото чрез нея лирическият герой се разкрива...

Композиционният ред на "Епопеята" е подчинен на замисъла тя да бъде тържество на народностния дух.

Разказът "Една българка" е свързан с революционната епоха на подем, който българинът заявява правото си да съществува, като свободен човек.

Напрегнато раздвоен в единството си, лирическият човек у Ботев умее не само силно да люби и мрази - той умее властно, мъжки, силно до вик да говори и властно, мъжки да задавя вика в гърлото си и да замълчава...

Българският свят през погледа на Алековите фейлетони Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази...

Смъртта безсмъртие в "На прощаване" Христо Ботев В стихотворението "На прощаване" откриваме лирическия образ на духовно освободения човек, борец за народна свобода. Неговата изключителност е представена още в акта на отделяне от родния