Смъртта безсмъртие в "На прощаване" Христо Ботев В стихотворението "На прощаване" откриваме лирическия образ на духовно освободения човек, борец за народна свобода. Неговата изключителност е представена още в акта на отделяне от родния

На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Стихотворението “Елегия” и цялата поезия на Христо Ботев полагат огромни усилия, за да разкрият същината на ситуацията, в която е изпаднал българският човек, да разхлабят примките стягащи неговата душа...