Лирическият герой в ранните Ботеви стихотворения дълбоко съпреживява народното страдание, инертността и безпътицата на поробения народ, носи в гърдите си воля за борба, долавя своята обреченост и копнее за духовно родствено същество, с което да споделя..

Проблемът за нравственото духовно предателство в художественото пространство на Ботевия трагично проникновен стих намира своята задълбочена философска интерпретация чрез структурния психологичен разрез на категориите...

Стихотворението “Борба” на Христо Ботев издава неговото вечно търсене на политическа свобода и независимост, едно непрестанно осмисляне на морала на българското общество и ценностна система.

Ботевата молитва е повелителен, мо­гъщо разгърнат призив за борба, изграден върху антитезното начало на диалога-отрицание между поет и съвременник.

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.

„Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект.

В стихотворението са изобразени робската участ и болезненото съпреживяване на страданията на народа-жертва. Злото на народа е под формата на лъжа и предателство.

Поемата „Хаджи Димитър” е творба, в която конкретността на българско именно назоваване скрива космическото бездъние на лично творческото и колективно митологичното съзнание...

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Писателят ни показва как бунтовникът опитва да успокоява майка си затова,че я оставя и тя не трябва да жали за него.