Лирическият герой в поезията на Христо Ботев е свободна личност, за което собственото щастие е възможно единствено чрез щастието на другите – близки и мил народ.

Изборът, свободата и смъртта; малкият и големият социум в стихотворенията на Ботев.

На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно, както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии.

Когато стане дума за Христо Ботев и за неговото значение в развитието на българската литература, се има предвид поезията му, като се забравя или само споменава, че е редактирал вестници и писал статии и фейлетони...

"’Майце си’’ е една от първите творби на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение. Напечатано е в Славейковия вестник "’Гайда’’ през 1867 година. По-късно се появява отново във вестник "’Свобода’’ и в "’Песни и стихотворения’

Поетичният дисонанс на тъгата и мъката, разгърнат от Ботев в песенен мотив на индиви­дуално, лично съпротивление в поемата "Хайдути" - "Тъжно ми й, дядо, жално ми й", откриваме в един по-ранен първичен вариант...

Иван Вазов, е поет който пише повечето си произведения след Освобождението, роден на 27 юни 1850 г. в Сопот, обявен за "народен поет", един от последователите на Ботев, Стамболов и други революционерски писатели...

Като че ли най - силната, най - гневната си присъда над философията на търпението и примирението Ботев е формулирал с това убийствено и трагично - пророческо "чакаме и ний ред за свобода!"...

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".