Повестта "Немили – недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е плод на авторовите преживявания и наблюденията му над хъшовия живот.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Болезнено чувствителен към всичко свързано с национално-историческата ни памет, с опазване на родовото ни самосъзнание, Иван Вазов откликва с характерната за творчеството си гражданска и родолюбива страст и на някои недостойни хули по отношение ...

Ентусиазмът им е голям. Техните действия и усилия показват, че те наистина искат да бъдат част от "достойното" общество, да знаят нещо повече за света около тях и да се развиват като хора и личности.

Вазов посвещава последната си творба в цикъла "Епопея на забравените" на един от най-критичните моменти в Руско-турската освободителна война. Поетът вижда в боя при Шипка венец на всички усилия за националното освобождение...

Върху "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов ...............

Вазов посвещава безсмъртни страници на героичната народна борба за свобода. Живял сред българските емигранти в Румъния, той отблизо опознава живота им и правдиво го разкрива в повестта "Немили-недраги". Творбата е създадена след Освобождението..

Чрез разказа "Една българка" патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността, тъй като в своята съвременнест вижда само " уродливи явления ", той обръща поглед назат към историческото минало, към предосвобожденската е

Върхът става бойна линия. За опълченците той е "страшний редут", където ги застигат жажда, жега и смъртна умора. Защитниците преодоляват трудностите, защото съзнават, че ако отстъпят, ще загине мечтата за свободата на отечеството...

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива сложната човешка и националноисторическа съдба на "един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава". Надарен с изключително умение да вниква в човешката душа, талантливи