"Борба" е лексикален лайтмотив на Ботевата поезия и основна екзистенциална нагласа на нейния лирически герой – централния носител на идеята за бунтаризма. Неговото борческо отношение към света има тотална обхватност...

"Борба" е поредното възрожденско стихотворение на Ботев, написано като желание за промяна. То не е изповед, както редица други стихотворения, а обръщение, дори обвинение отправено към народа, примиряващ се със злата си участ, осъден да носи теж

Стихотворенията на Христо Ботев най-често са изповед-обръщение към близък човек за споделяне на най-интимни мисли и чувства. В "На прощаване" тази форма въздейства силно върху читателя, защото чрез нея лирическият герой се разкрива...

Чрез умелото смесване на логичното и абсурдното, съня и действителността, на желаното и реалното, авторът разкрива своето остро и иронично отношение към политиката на Великите сили към жалкото положение, до което са довели малките поробени народи.

Най-напред Вазов щрихира портрета и:отбелязва нейната стройна и висока фигура,миловидното и чисто и бяло лице и се спира на погледа –светъл и простодушен.Така той разкрива собствените си симпатии и печели предразположението към нея...

В петата част на разказа "Една българка" Вазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.

В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Те са насочени към героичните и борчески пориви, към прекрасното и възвишеното в стремежите за свобода и участие на народа...

Просвещението е културно – историческата епоха, която осъществява прехода към модерните времена. В Западна Европа Просвещението обхваща основно 18 век, но между процесите в отделните страни съществува известно несъвпадение на хронологичните граници...

Стихотворението е последното от цикъла оди "Епопея на забравените", посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще.

Вазовият белетристичен шедьовър "Една българка", чието заглавие абсолютизира националната идея, в своя етичен подтекст се обляга преди всичко върху християнските ценности, християнския морал и християнския поглед към света...