Ботев е поет на революцията. Неговото творчество не е голямо -обхваща около двайсет стихотворения ,но те са съкровен отзвук на най-значимите проблеми на епохата.

„Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект.

В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа.

І.Обединителен център- -тези произведения са може би най-откровената, най-директната равносметка на бореца с обществената апатия и с политическата демагогия. -Открито и безкомпромисно са разобличени личностните и социалните фактори, върху които

Христо Ботев живее и твори в един изключителен етап от Българското възраждане. Може да бъде определен като най-динамичен в две отношения – като създаване на новата българска литература и като разцвет на националноосвободителното движение...

Мотивът за свобода е най-често откривания мотив в поезията на Христо Ботев.За поета е важен личният ангажимент на всеки българин към борбата за свобода.