Одата "Опълченците на Шипка" е художествен израз на преклонението на Иван Вазов, пред подвига и саможертвата на народните синове, чийто героизъм и величие могат да се измерват само с легендарни мерки...

Когато прочетем тези две Вазови стихотворения, откриваме, че те имат много сходни черти, което дава възможност да бъдат разгледани заедно. И "Българският език", и "Опълченците на Шипка" са оди, което определя близостта на поетическото

В повестта си "Немили-недраги" Иван Вазов пресъздава образа на българския хъш в предосвобожденската епоха на България, когато смелите родолюбци изправят срещу жестоките турски поробители в борба за освобождението на своя народ...

Идеята на разказа подчинява всичко на себе си – и заглавието, и мотото, и случката с нейните епизоди, и композицията, и героите, и описанието на персонажа, и пейзажа.

В смисловото разгръщане на повестта "Немили-недраги", Третата глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения,но и с благородните им чувства и светли идеали...

"Опълченците на Шипка" е една от най-възторжените оди на Иван Вазов от цикъла "Епопея на забравените", създадена в отговор на неоснователните твърдения от наши и чужди хулители, че народът ни е получил даром свободата си. Поетичната тв

Героите на Вазовата повест "Немили-недраги" са на пръв поглед странни личности. Те силно и искрено обичат отечеството си, а живеят в чужда земя. Обичат живота, а са готови да се разделят с него, за да извоюват свободата на своята поробена родина

Вазовият белетристичен шедьовър "Една българка", чието заглавие абсолютизира националната идея, в своя етичен подтекст се обляга преди всичко върху християнските ценности, християнския морал и християнския поглед към света...

Разказът "Една българка" е свързан с революционната епоха на подем, който българинът заявява правото си да съществува, като свободен човек.

Повестта "Немили – недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е плод на авторовите преживявания и наблюденията му над хъшовия живот.