Като творец и верен син на своя народ, Иван Вазов смята за свой неот­меним дълг и призвание да работи всеот­дайно за утвърждаването на онова родолю­биво чувство, без което е невъзможно да съществува България, българският род и не­говото слово.

България и до днес избива комплекси за това, че е била под робство, че е била твърде дълго под робство. И не се опитва да забрави това, а тъкмо напротив.....

В своя роман "Под игото" Иван Вазов съзнателно преплита различни сюжетни линии – героико-патетичната, народно-историческата, битово-описателната, любовно-приключенската, за да изгради правдоподобна картина на настроенията в град Бяла черква...

Наричат Вазов патриарх на българ¬ската литература, голям национален поет, реалист, образно картинно ин¬терпретирал строго определен пери¬од от нашата история. В тборбите му се усеща пулсът на десетилетията не¬посредствено преди и след Освобождението....

Иван Вазов е автор на близо двеста творби разказна проза / фрагменти, скици, разкази, очерци/.Сред шедьоврите на българския разказ са "Иде ли", "Апостолът в премеждие", "Дядо Йоцо гледа", "Една българка". Много са о

Пазарът на Интернет услуги в България започва да се формира през последните няколко години. Макар, че Интернет все още се ползва от ограничен брой потребители (по експертни оценки - около 200 хил. абоната), впечатляващи са темповете на развитие....

В разказа "Иде ли" на Иван Вазов се заклеимява жестокоста и безмислието на воината.А образа на баба Цена въвежда представата за майка, изпратила син на фронта.

Одата "Българският език" е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.