"Опълченците на Шипка" е последната творба от стихосбирката "Епопея на забравените".

"Опълченците на шипка" е особено значима творба за идентификацията на българската нация.тя е последната ода в поетичния цикъл "Епопея на забравените"от Иван Вазов.

Одата е написана през 1883г. След освобождението България изглежда малка, мрачна, изостанала в сравнение с другите европейски държави. Чуждопоклонници и отцеругатели започват недостойно отричане на всичко българско...

Анализ върху разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

В разказа "Една българка" от Иван Вазов главната героиня е обикновена жена от народа. Тя е пример за мъжка решимост, смелост и жертвоготовност, която мобилизира всички свои сили в момент на върховно изпитание.

Иван Вазов, е поет който пише повечето си произведения след Освобождението, роден на 27 юни 1850 г. в Сопот, обявен за "народен поет", един от последователите на Ботев, Стамболов и други революционерски писатели...

Иван Вазов написва поетичния цикъл "Епопея на забравените" няколко години след Освобождението, когато дистанцията на времето му позволява да преосмисли цяла една епоха от българската история - епохата на Възраждането...

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Времето като художествена категория в поезията на Иван Вазов е условие за творческо интерпретиране на националноисторическата съдба на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство. Те имат свой исторически финал...