На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

Стихотворенията на Христо Ботев най-често са изповед-обръщение към близък човек за споделяне на най-интимни мисли и чувства. В "На прощаване" тази форма въздейства силно върху читателя, защото чрез нея лирическият герой се разкрива...

Разказът "Една българка" е свързан с революционната епоха на подем, който българинът заявява правото си да съществува, като свободен човек.

Напрегнато раздвоен в единството си, лирическият човек у Ботев умее не само силно да люби и мрази - той умее властно, мъжки, силно до вик да говори и властно, мъжки да задавя вика в гърлото си и да замълчава...

Българският свят през погледа на Алековите фейлетони Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази...

Смъртта безсмъртие в "На прощаване" Христо Ботев В стихотворението "На прощаване" откриваме лирическия образ на духовно освободения човек, борец за народна свобода. Неговата изключителност е представена още в акта на отделяне от родния

Стихотворението "Елегия" на Христо Ботев Поезията на Христо Ботев изгражда образа на един неспокоен, бунтовен, но самотен човек, който се стреми да обвърже историческата съдба на народа си с моралния избор на всеки отделен човек.

Стихотворението “Елегия” и цялата поезия на Христо Ботев полагат огромни усилия, за да разкрият същината на ситуацията, в която е изпаднал българският човек, да разхлабят примките стягащи неговата душа...

Христо Ботев вплита посланиие в самото заглавие на елегията "Към брата си", което звучи като обръщение към ближния. Обръзът му се възприема, не само като носител на кръвната връзка и част от сакралното пространство на дома, но също и на човек, с