В гениалното творчество на Христо Ботев виждаме прозрения и образи, които вълнуват, покъртват съзнанието, будят съвестите. Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда, герой...

Макар и малко живял, Ботев като всяка голяма личност е имал биография, по-богата със събития и промени от хора, прекарали на земята много повече години. В неговия кратък живот проблясват Одеса, завръщането от Одеса в България.....

Възгледите на Христо Ботев за човека и света, отразен в публицистиката му Всеки опит да се очертае и обговори мястото на личността и делото на Христо Ботев в духовното пространство на България се изправя пред ограничените възмоьности на словото...

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Лириката на Ботев е потресаваща картина на робската действителност.Животът на българския народ люлян в "робска люлка" е една безкрайна елегия.В своята едноименна творба "Елегия" Ботев представя народа като живо погребан мъченик...

Христо Ботев уточнява, че първо в Калофер се е научил да обича и да мрази. Там се е родила "страстната любов"...

Творческа история - според някои изследователи стихотворението е написано в края на 1868 г. или началото на 1869 г., когато сред българската емиграция в Румъния след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа надделяват апатията ...

Христо Ботев е геният на българската литература. Той има уникална, жизнена и поетическа съдба. Също така е и сред тези исторически личности, които определят насоките на националното ни развитие...

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.