Вазов дебютира като белетрист с мемоарния очерк "Не отдавна" (1881г.), а темата за миналото ще остане централна в творчеството му по-нататък. Особен интерес Вазов проявява към най-близкото минало:...

Вазов посвещава безсмъртни страници на героичната народна борба за свобода. Живял сред българските емигранти в Румъния, той отблизо опознава живота им и правдиво го разкрива в повестта "Немили-недраги". Творбата е създадена след Освобождението..

Чрез разказа "Една българка" патриотът Вазов откликва по своеобразен начин на действителността, тъй като в своята съвременнест вижда само " уродливи явления ", той обръща поглед назат към историческото минало, към предосвобожденската е

Върхът става бойна линия. За опълченците той е "страшний редут", където ги застигат жажда, жега и смъртна умора. Защитниците преодоляват трудностите, защото съзнават, че ако отстъпят, ще загине мечтата за свободата на отечеството...

В разказа "Една българка" Иван Вазов изгражда образа на една обикновена жена , която навлиза в територията на изключителното и става символ на много човешки добродетели...

Художественото творчество на Иван Вазов съдържа голям брой текстове, насочени към историческото ни минало, на които главната цел е не само да възкресят спомените за славни герои и събития, но преди всичко да представят морален коректив ...

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Чрез своята повест "Немили – недраги" Иван Вазов дава на съвремениците си пример за висока нравственост, истински патриотизъм и жертвоготовност в името на Отечеството.

Иван Вазов се появява на сцената на българската литература не само за да приеме върху плещите си прозвището патриарх на българската литература, но и за да заяви двете основни посоки, в които трябва да си движи творецът...

"Епопея на забравените" е най-вдъхновеният поетически цикъл на Иван Вазов. Същевременно със своята двойна насоченост във времето той едновременно е пресечна и отправна точка към останалото му творчество...