В основата на немалко критически концепции за "Pод игото" лежи схващането за билатералната същност на този роман.

Образите изградени от Вазов в цикъла "Епопея на забравените" са романтично-величави, идеализирани. Акцентът е поставен върху тяхната духовна същност и това извосява тези образи до святост.

Робството и свободата са основни мотиви в повествованието. Противопоставени като конкретни пространствени и времеви стойности, те характеризират светоусещането и духовната същност на героите.