За Иван Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто....

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

В романа “Под игото” Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание-върховен момент в национално-освободителните борби срещу турското робство.

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.

Разработка на стихотворението "Левски" от цикъла "Епопея на забравените".

Подвигът-саможертва в „Кочо” също носи признаци на изключителното, на необикновения, титаничен подем на духа в борбата за възвишени човешки ценности...

"Опълченците на шипка" е особено значима творба за идентификацията на българската нация.тя е последната ода в поетичния цикъл "Епопея на забравените"от Иван Вазов.

Анализ върху разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

В разказа "Една българка" от Иван Вазов главната героиня е обикновена жена от народа. Тя е пример за мъжка решимост, смелост и жертвоготовност, която мобилизира всички свои сили в момент на върховно изпитание.