Подвигът-саможертва в „Кочо” също носи признаци на изключителното, на необикновения, титаничен подем на духа в борбата за възвишени човешки ценности...

"Опълченците на Шипка" е последната творба от стихосбирката "Епопея на забравените".

Одата е написана през 1883г. След освобождението България изглежда малка, мрачна, изостанала в сравнение с другите европейски държави. Чуждопоклонници и отцеругатели започват недостойно отричане на всичко българско...

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

В своята повест "Немили- недраги" Иван Вазов пресъздава увлекателно и достоверно тежкото и мъченическо битие на българските хъшове в Браила.

В своя роман "Под игото" Иван Вазов съзнателно преплита различни сюжетни линии – героико-патетичната, народно-историческата, битово-описателната, любовно-приключенската, за да изгради правдоподобна картина на настроенията в град Бяла черква...

В първа и втора глава писателят постепенно въвежда читателя в света на хъшовете. За да изясни техния начин на живот, идеалите и копнежите им, Вазов прави подробно описание на нощния град...

В експозицията на повестта "Немили-недраги" Иван Вазов създава ярка образна представа за бедния изгнанически живот на българските хъшове - герои-мъченици, живот, стоплен от спомена за юначното им минало, от желанието им за участие в борбата...

За поета българският език е "свещен" именно защото е език на дедите, защото столетия е осъществявал приемствеността в народностното самосъзнание и в епохите на робство е поддържал живота на една неунищожима духовна сила.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и