В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Чрез своята повест "Немили – недраги" Иван Вазов дава на съвремениците си пример за висока нравственост, истински патриотизъм и жертвоготовност в името на Отечеството.

Иван Вазов се появява на сцената на българската литература не само за да приеме върху плещите си прозвището патриарх на българската литература, но и за да заяви двете основни посоки, в които трябва да си движи творецът...

"Епопея на забравените" е най-вдъхновеният поетически цикъл на Иван Вазов. Същевременно със своята двойна насоченост във времето той едновременно е пресечна и отправна точка към останалото му творчество...

Като творец и верен син на своя народ, Иван Вазов смята за свой неот­меним дълг и призвание да работи всеот­дайно за утвърждаването на онова родолю­биво чувство, без което е невъзможно да съществува България, българският род и не­говото слово.

Вазов пише "Епопея на забравените" и я озаглавява епопея, но това не е жанрово понятие, защото творбите са оди - прославят и вазхваляват забравените от народа балгарски герои.

Повестта от Иван Вазов "Немили-недраги" (1883 г.) разказва за живота на българските емигранти - хъшове, в Румъния по времето на революционните борби малко преди и след Априлското въстание. Тя пресъздава атмосферата нa хъшовския живот, драматично

В романа си "Под игото" Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в българската история...

Написан след Освобождението, през 1899 г., разказът “Една българка” връща читателя в смутната, но героична епоха на борба срещу поробителите. Творбата на Иван Вазов е обвързана с конкретен исторически факт – разгрома на Ботевата чета....

В разказа си "Една българка” Иван Вазов пресъздава време на проверка на човечността, християнския морал и верността към българското. В центъра на повествованието писателят поставя една българска жена, носител на най-високи нравствени добродетели....