В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..

Чрез физическите портрети на хъшовете Вазов е успял да разкрие реалното състояние на героите - тежкият емигрантски живот ги е състарил преждевременно, в някакъв момент усещаме дори обречеността им, но у тях има сила, която може да ги преобрази.

"Опълченците на шипка" е особено значима творба за идентификацията на българската нация.тя е последната ода в поетичния цикъл "Епопея на забравените"от Иван Вазов.

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор,както романът "Под игото".Вдъхновен от безпределната любов на Вазов към родината,произведението донася не само слава на своя автор,но и ства основоположник на новата възрожденска литература

В своя роман "Под игото" Иван Вазов съзнателно преплита различни сюжетни линии – героико-патетичната, народно-историческата, битово-описателната, любовно-приключенската, за да изгради правдоподобна картина на настроенията в град Бяла черква...

Иван Вазов, е поет който пише повечето си произведения след Освобождението, роден на 27 юни 1850 г. в Сопот, обявен за "народен поет", един от последователите на Ботев, Стамболов и други революционерски писатели...

Творческката история – Вазов започва да пише "Немили – Недраги" през 1882г. в Пловдив.Публикува я през 1891г.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.

В разказа "Една българка" Вазов разкрива образа на силната, смелата и всеотдайна българка, която, изправена пред тъмните води на Искъра...