Лирическият герой в поезията на Христо Ботев е свободна личност, за което собственото щастие е възможно единствено чрез щастието на другите – близки и мил народ.

Когато стане дума за Христо Ботев и за неговото значение в развитието на българската литература, се има предвид поезията му, като се забравя или само споменава, че е редактирал вестници и писал статии и фейлетони...

Ако първата част на заглавието определя основното качество на предмета, втората съобщава самия предмет.

Творческа история - според някои изследователи стихотворението е написано в края на 1868 г. или началото на 1869 г., когато сред българската емиграция в Румъния след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа надделяват апатията ...

Две нравствени народопсихологически про­странства — на патриархална българска душевност и себично индивидуално присъствие на българина..........

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Заглавието задава очакване за интимна изповед, за строго фиксирана тема на разговор...

Около творческата биография на това Ботево стихотворение се носи една легенда, която пък аргументира¬но се отрича от суровата историческа достоверност: Стоян Заимов твърди, че то е написано през 1870 г., когато авторът му и някой си Иванович пребивават...