Подвигът на доброволческите дружини в Руско-Турската освободителна война изпълва сърцето на поета с най-възторжени чувства, които той възпява с неповторимия патос на одическата възхвала.

Не са много повестите от типа на "Чичовци"в българската литература.Впрочем едва ли има друго такова произведение,в което да липсва сюжетно развитие на действието,но същевременно да се постига пълна обрисовка на нравите и времето...

Дядо Йоцо "гледа" към настоящето с очите на миналото, а в същото време настоящето е гледано и през очите на съвременниците, именно те изразяват истинската адекватна оценка за него.

Пазарът на Интернет услуги в България започва да се формира през последните няколко години. Макар, че Интернет все още се ползва от ограничен брой потребители (по експертни оценки - около 200 хил. абоната), впечатляващи са темповете на развитие....

Написан след Освобождението, през 1899 г., разказът “Една българка” връща читателя в смутната, но героична епоха на борба срещу поробителите. Творбата на Иван Вазов е обвързана с конкретен исторически факт – разгрома на Ботевата чета....

България и до днес избива комплекси за това, че е била под робство, че е била твърде дълго под робство. И не се опитва да забрави това, а тъкмо напротив.....

За Иван Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто....

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.