Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.

За всеки, който схваща творбата като уравновесена, хармонична и вътрешно обусловена цялост, този обширен повествователен отрязък изглежа като неуместно и неприлично "чуждо тяло", разсичащо със своите литературни излишества прекрасната органика н

Ентусиазмът им е голям. Техните действия и усилия показват, че те наистина искат да бъдат част от "достойното" общество, да знаят нещо повече за света около тях и да се развиват като хора и личности.

В четвърта глава ("Пак у Маркови") домът е разгледан като лично пространство. Той е свят на конкретните личности, сакрален свят. Домът е мястото, което българинът пази от посегателство. Това е интимният свят, в който постепенно нахлува новото.

Както и други национални шедьоври, влезли в съкровищницата на световната литература — както "Пан Тадеуш" на Мицкевич, както "Клетниците" на Юго — най-хубавият роман за България е писан в изгнание.

Главен герой в първа глава на романа "Под игото" е чорбаджи Марко. Образът му е представен чрез пряка авторова характеристика и чрез неговите постъпки, реч и действия.

България и до днес избива комплекси за това, че е била под робство, че е била твърде дълго под робство. И не се опитва да забрави това, а тъкмо напротив.....

1. Първа публикация – в Стенен календар за 1876 г. под портрета на Апостола. 2. Редакции на стихотворението – първа редакция със заглавие "Дякон Васил Левски" във в. "Нова България", бр. 22 от 12 август 1876 г.; този вариант по всяка в

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...