Анализират се стихотворенията "На прощаване", "Борба", "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски".

Мотивът за безсмъртието на героичния подвиг, концепцията за "смъртта като живот", както я определя големият критик д-р Кръстьо Кръстев, се налага като проблемно емоционално ядро на Ботевата поезия.

Жанрово Ботевата творба се определя като балада, тоест лиро – епична драматична творба с присъствие на фантастично- митологично в съдържанието и (Боян Ничев, "увод в южнославянския реализъм").

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер...

В сурово сдържания стил на досегашния изказ няма нито едно по-меко, по-нежно - да не говорим за разнежващо - определение. И когато в шестата строфа то най-сетне се появява, мъжки овладяваната мъка и нежност се разлива в него с удвоена сила.

Стихотворението "В механата" остана някъде по средата между сто-процентовата Ботева класика ("Хаджи Димитър", "Обесването на Васил Левски", "Моята молитва", "На прощаване", "До моето първо либе",

Извисил духовността на българина, превърнал Балкана в национален жертвеник на героичност и безсмъртие в баладата „Хаджи Димитър”, Ботев търси реалните конкретни измерения на подвига в историческите факти на националната съдба. Реалност и легенда се...