Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения.

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения. Въпреки че не съществува еднозначна формулировка на представата за гениалност, не могат да бъдат отречени някои характеристики на това понятие..

Христо Ботев е геният на българската литература. Той има уникална, жизнена и поетическа съдба. Също така е и сред тези исторически личности, които определят насоките на националното ни развитие...

Поетичният дисонанс на тъгата и мъката, разгърнат от Ботев в песенен мотив на индиви­дуално, лично съпротивление в поемата "Хайдути" - "Тъжно ми й, дядо, жално ми й", откриваме в един по-ранен първичен вариант...

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

Племенна и борческа натура, Христо Ботев извайва в своята поезия обаятелния образ на бореца за народна свобода, разкрива сложната му и богата душевност, неговите помисли, чувства, вълнения, идеали.

Лирическият герой в поезията на Христо Ботев е свободна личност, за което собственото щастие е възможно единствено чрез щастието на другите – близки и мил народ.

Когато стане дума за Христо Ботев и за неговото значение в развитието на българската литература, се има предвид поезията му, като се забравя или само споменава, че е редактирал вестници и писал статии и фейлетони...

"’Майце си’’ е една от първите творби на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение. Напечатано е в Славейковия вестник "’Гайда’’ през 1867 година. По-късно се появява отново във вестник "’Свобода’’ и в "’Песни и стихотворения’