Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение.

Яворовата поема "Градушка" е въплатила детския спомен напоета за природните бедствия, наблюдавани от самия него в родния му край.

Много са причините за днешната популярност на т.нар. културни изследвания (Cultural Studies). Част от тях се коренят в засиления интерес към маргиналността, към етническите и родовите различия,....

Едно от произведенията на Яворов, елегията „Заточеници”, интерпретира трагичната същност на подвига саможертва.