В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...

Антон Страшимиров нарича Христо Смирненски "слънчевото дете" на българската поезия. Ненавършил 25 години, младият поет умира , но след него остава ярка диря в националната ни литература.

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.