"По жицата" е един от тези разкази, който трогва и завладява с идеята за милосърдието и вярата, добротворството и човеколюбието скътани в сърцата на обикновените хора от народа.

За да проследи как се пораждат у юношата вълнуващите чувства на обич и копнеж към Ангелинка, авторът въвежда още един герой – нейната майка.

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...

Павел Вежинов избира фантастичен сюжет за своя разказ "В един есенен ден по шосето", за да насочи вниманието към известни вече истини.

Пейо Яворов създава дълбока драматична поезия, която разкрива трагичния сблъсък на един устремен към хармония и спокойствие дух и невъзможността неговият порив да се случи в подвластния на битийното свят.

Сборникът с "невероятните разкази за един съвременен българин" започва с кратко въведение, в което героят се ...преоблича. Премененият Бай Ганьо е ни повече, ни по-малко "цял европеец" - така единогласно твърдят "всички".

Разказът „Ангелинка“ е един от по-късните разкази на Елин Пелин и носи в себе си всички белези на зрялото и обмислено художествено произведение. Затова този текст заслужава да бъде интерпретиран внимателно и задълбочено.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.

В разказа "Ангелинка" Спасовден отбелязва началото на един нов живот за бедното селско сираче, което до момента на срещата с Ангелинка и Леля Дъмша е герой единствено в мечтите и виденията си.