Анализ на произведението "Под манастирската лоза" на Елин Пелин на базата на символиката на троичността....

Елин Пелин създава епоха в българската литература. Изиграва решаваща роля в нея за създаването на модерността.

Тази творба продължава традицията на сагата в българската литература, започнала от Елин-Пелиновата повест "Гераците" като проследява съдбата на няколко поколения от рода на Глаушеви....

Селото у Елин Пелин е пълнокръвен живот, всичко, което прави, мисли и чувства човек произтича от убеденост. Затова изборът е непоколебим, направен с вяра, с мотивация.

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

Колкото и общо да звучи подобно твърдение, то има своите дълбоки основания. Целият трагизъм на човешкия живот е побран на нейните страници - трагизъм, идващ от недълготрайността на човешкото щастие и доминантата на страданието.

Чрез похвата представяне на един герой през погледа на друг авторът едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка.

Трагичният сблъсък между старото патриархално общество и новия морал създава повестта "Гераците" на Елин Пелин.

Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и чрез изображението.

Още първият абзац на "Гераците" е активно въвеждащ в смисъла на повествованието и дава отговор на въпрос, който читателят още не е успял да зададе: Кой е Йордан Герака? Един от многото, той става "първи човек" сред съселяните си.