Атанас Далчев е една от най-ярките фигури на 20те години на ХХ век. Неговите стихове обръщат поглед към света на обикновеното и всекидневното като се заемат с остойностяването на семплото съществуване и именно чрез видяното по този начин ...

В стихосбирката си "Прозорец" Атанас Далчев създава чрез поетиката на "новата вещност" пренаселен с предмети художествен свят.

Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

Посвещение - творбата е посветена на проф. Константин Гълъбов, приятел на Далчев, основоположник на литературния кръг „Стрелец”. Осмисляне на заглавието - насочва към темата за познанието, за опознаването на света...

Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.

Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик, лирическият герой напразно търси спасение в миналото...

Стихотворението на Атанас Далчев "Метафизически сонет" е издадено през 1927 година. Проблемът, който авторът разглежда в него е свързан с конфликта между тялото и душата.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......

Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света...

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.