През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

За да проследи как се пораждат у юношата вълнуващите чувства на обич и копнеж към Ангелинка, авторът въвежда още един герой – нейната майка.

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време - подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Още първият абзац на "Гераците" е активно въвеждащ в смисъла на повествованието и дава отговор на въпрос, който читателят още не е успял да зададе: Кой е Йордан Герака? Един от многото, той става "първи човек" сред съселяните си.

Разказът „Ангелинка“ е един от по-късните разкази на Елин Пелин и носи в себе си всички белези на зрялото и обмислено художествено произведение. Затова този текст заслужава да бъде интерпретиран внимателно и задълбочено.

Чрез похвата представяне на един герой през погледа на друг авторът едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка.

В разказа "Ангелинка" Спасовден отбелязва началото на един нов живот за бедното селско сираче, което до момента на срещата с Ангелинка и Леля Дъмша е герой единствено в мечтите и виденията си.

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.

В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.