Мотивът за одисеевското начало в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна.

Стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - "Вечната и святата" - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература.

В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...

Противопоставителния съюз "но" – формален маркер за това. Ако няма веществени белези на връзката, това не означава, че те не съществуват изобщо. Героинята я долавя в пулса на кръвта си, в сънищата и копнежите си.

Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие наличността, характеризиращо 20-те години на XX век.