Вапцаровата поезия остава трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940) преобладават творбите, посветени изцяло на човешката личност.

Един поет търси името на някаква страшна, разяждаща болест, за да оприличи с нея духовното заболяване на своето поколение.

Моралната категория, която Вапцаров откроява като основна характеристика на своя лирически герой е вярата.Тя е стожерът, на който се крепи достойното и осмислено човешко съществуване.Неслучайно първата творба в стихосбирката "Моторни песни" е оз