При работата си над "Старопланински легенди" Йовков се обръща към различни хора с искания да му запишат определена народна песен, откъслек от стар ръкопис, надпис на чешма, отколешна случка, поверие, легенда

Текстът събира в съдбовна обвързаност красотата, любовта и смъртта. Красотата отделя притежаващия я от другите, тя е особено изпитание за него.

Елин Пелин и Йордан Йовков са автори, които "отсяват" символите на вечното.

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

Йордан Йовков е всепризнат български писател, чийто творби описват душевната същност на хората. Изумително е как в кратък текст той съумява да разкрие толкова много общочовешки истини...

Постоянният изследователски интерес към белязаните, различните, необикновените Йовкови герои неизбежно стига до мита Албена, разполага го на границата с други образи-митове...

Най-важният проблем в новата история на човечеството е проблемът за Христос, за неговата Голгота, за философията и морала на учението му. „Християнството е в основата и на българската духовност, на българското културно съзнание.

Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.

Човекът и твореца Йовков Останал в спомените на съвременниците си както мълчалив, деликатен, затворен човек; като личност с консервативна нагласа; с изключително чувство за ред и със склонност за самовлюбване...