Николай Хайтов в разказа "Дервишово семе" и Ивайло Петров в повестта "Преди да се родя и след това" представят свой модел на "обръщане" към отминалото време. В него те преоткриват човешката същност...

Разказът "Дервишово семе" ни запознава с раздвоения свят на едно българско семейство - от едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на р

Хайтов опоетизира миналото, родната котловина, неговите герои са примитивни, деца на природата, това е човекът в неговото "естествено състояние".

Възелът, завързан в началото на разказа, се заплита все повече от случката с отвеждането на младата невеста от братята й и размяната на Силвина за два пръча на Руфат.

Николай Хайтов е име в българската литература, което е оставило след себе си произведения, които показват българската действителност такава, каквато е.

Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов ни въвежда в сложната природа на човешките взаимоотношения.

Основният конфликт на времето, в което Хайтов твори и оттам и на разказа е конфликтът между родовите повели и позивът на сърцето.